А вие на кого простихте последно?

Всеки от нас, поне веднъж в живота си, се е сблъскавал с трудността да прости (на себе си или на някой друг). Под прошка имам предвид да се освободим от чувството за вина или осъдителното усещане за несправедливост и да продължим наред.  Сигурно сте си задавали въпроса: Ако прошката е толкова важна и в края на живота само тя има значение, защо тогава ни е толкова трудно да я дадем?

 

Всеки от нас, поне веднъж в живота си, се е сблъскавал с трудността да прости (на себе си или на някой друг). Под прошка имам предвид да се освободим от чувството за вина или осъдителното усещане за несправедливост и да продължим наред.  Сигурно сте си задавали въпроса: Ако прошката е толкова важна и в края на живота само тя има значение, защо тогава ни е толкова трудно да я дадем?

Често чувам мои клиенти и близки да казват: “Ако простя все едно казвам на човека, че не е направил нищо нередно“. Или: „Прощавайки, давам шанс да ме нарани отново“. А как всъщност се усеща прошката? Когато погледнем човека срещу нас (или себе си) и вместо гняв, омраза, тъга и нежелание, изпитаме спокойствие, баланс над емоциите и разбиране. Все усещания, нали? Все емоции, които НИЕ даваме САМИ НА СЕБЕ СИ.

В първия момент прошката изглежда невъзможна. Когато повярваме, че човек направи нещо лошо, покаже неуважение, нарани ни или прояви поведение против нашите ценностни разбирания, често първата ни реакция е да се почувстваме обидени, наранени, ядосани и възмутени. Започваме да обвиняваме и по всяка веростност да планираме как може „да си го върнем“.

Помислете си за ситуация, настояща или минала, в която някой е направил нещо, за което не сте му простил/а. Мисъла за него/нея как Ви кара да се чувствате? Останете за момент с тези чувства и помислете над тях. Усетете къде в тялото Ви се намират те. Едва ли усещате любов, мир и спокойствие. Това е защото преживяването на гняв, недоумение и възмущение нараняват Вас повече, отколкото биха могли да наранят другия човек.  Дори и „да си върнете“ на човека, усещането за справедливост е кратко. Много бързо, на негово място, обратно се връщат болката и разочарованието. И този път сякаш по-силни и непреодолими; по-токсични и изяждащи Ви.

Нежеланието (защото неспособност не съществува – човек е способен да преживее вътрешно само онези състояния, които пожелае) е корабно въже, което се е омотало около глезените и не позволява и сантиметър движение напред. Правим стъпка назад и така създаваме илюзиорно усещане за движение. Всъщност обаче, единственото, което се случва е да се връщаме и живеем с миналото.

Преживявайки гняв към някой е все едно пием отрова и се надяваме другият да умре. Защото, когато изберем да не простим ние нараняваме единствено себе си и „тровим“ душата и тялото си с емоции, които могат да бъдат употребени по много по-конструктивен начин.

Работете с емоциите на вина и гняв.

  1. Разпознайте способността си да управлявате какво мислите и чувствате, и осъзнайте, че имате избор да променяте тези мисли и чувства – заради себе си!
  2. Осъзнайте, че хората са различни. Правят най-добрите избори и предприемат няй-правилните според тях действия в конкретния момент. 
  3. Сменете перспективата си - приемете всичко (ама всичко, дори и болката) като възможност! Нищо не се случва случайно. Всяко преживяване и ситуация ни се случва с причина в точния момент и по най-подходящ за нас начин, за да ни научи на нещо. Прошката може да е Вашият начин да кажете на човека „Благодаря ти, че ми помогна да израстна по-силен, осъзнат и сподобен човек“.

Forgiveness

Вътре в себе си (да, точно там отляво) всички ние имаме неопредлен ресур от добрина и любов. Само ние решаваме на дали, на кой и кога да дадем.

За какво ще си простите днес? А на кого ще простите утре?

Copyrights © 2016-2017 Margarita Kolcheva | All rights reserved. Web design and SEO from CMS Bulgaria | SITEMAP