„Вината причинява на душата това, което рака причинява на тялото.“

Пужа Мадан

Вината се характеризира с усещане за тревожност, нещастие и дори непълноценност, които се пораждат от вярване, че с поведението си нараняваме друг човек. Вината е емоция. Негативна, изсмукваща и неконструктивна емоция, вменена ни от някой друг.  Усещането за вина ни кара да мислим за другия и да се фокусираме върху неговите нужди и потребности, пренебрегвайки себе си и блокирайки действията си.

Според проучване на PsychologyToday, неувереността в себе си и съмненията в собствената преценка са правопропорционални на склонността ни да изпитваме вина. Перманентно усещане за вина, когато нечии очаквания или желания не бъдат изпълнени, е индикация за емоционална зависимост към одобрението на другите. В такива случаи имаме нуждата другите (или нещо извън нас) да дефинира кои сме, колко сме добри, как се държим, вместо да разчитаме на вътрешните си механизми за вземане на решения. И точно тогава губим връзка със себе си, със своя разум и със своите усещания.

Според Harvard Business Review (2015) двама от пет CEO се провалят до 18 месеца след тяхното назначаване на подобен пост. Изглежда основната причина за това няма нищо общо с кометенции, знание или опит, а по-скоро с навици, его и лидерски стил, който не отговаря на организационната културата.

Проучване на Училището по Бизнес към Харвард показва, че успеваемостта на човек да си намери работа, да я задържи и дори да се изкачва кариерно зависи 15% от техническите умения и знания, 

които притежава и 85% от междуличностните компетенции, като комуникация, инициативност, презентационни умения, харизматичност… състояние на духа и начина, по който другите го възприемат.

Има хора, които се чувстват в свои води на шумни и големи събития. Те сякаш винаги намират правилния подход да започнат разговор, точните думи да се представят и умението да оставят с увереност добро (че и приятно) първо впечатление. Сигурно на въпроса: „Как го правят?” си отговаряте с: „То им е в кръвта. Или го могат или не”. От една страна сте прави. Всеки човек има свой личен стил на комуникация. Свое излъчване, тон на гласа, позиция на тялото. Неща, които са в и изразяват нашата индивидуалност. От друга страна, изграждане на самоувереност и подобряване на резултатите по време на социални събития, се случват ако сте напълно осъзнати за поведението си и знаете как да го контролирате.

Края на една календарна година е символично завършване на цикъл, след който да спрем, да поемем въздух и направим равносметка какво изживяхме, как и какви уроци си взехме/ продължаваме да взимаме. Този момент е подходящ и за да дефинираме целите/желанията/амбициите/предизвикателствата си в цели, които да заложим и постигнем през следващия цикъл от 12-ет месеца.

Колкото приятна и на пръв поглед лесна, толкова тази задача може да носи своите „подводни камъни“. Не защото не знаем какво искаме (макар това да е често срещаната първа трудност), а защото не съумяваме правилно да дефинираме целите си и да ги обвържем с важните за нас ценности.

Page 1 of 2

Copyrights © 2016-2017 Margarita Kolcheva | All rights reserved. Web design and SEO from CMS Bulgaria | SITEMAP